Valentino започва да се интересува от мода още в първоначалното училище във Вогера, северна Италия, когато чиракува при леля си и местния дизайнер Ернестина Салвадео. След това той се мести в Париж заедно с родителите си и продължава да следва своята мечта. Неговият първи избор за стажуване е при Жак Фат и след това при Balenciaga. При Guy Laroche стажува две години. Повечето от неговите ранни скици са загубени. По време на изложението в Рим, той бива забелязан и още тогава стилът му е бил забележителен с многопластовите бели плисета и животинските принтове.

През 1959 г. Valentino напуска Париж и се завръща в Рим, където открива свое ателие на модерната улица Виа Кондоти с помощта на баща си. Всъщност това било много повече от ателие, защото той въвежда модата видяна в Париж и скоро прави първото си шоу. Той става известен с неговата рокля, в ярък червен цвят, който по-късно става известен като червеното на Valentino (Valentino red).

На 31 Юли 1960 година Valentino среща Джанкарло Гиамети, с който се сприятелява и по-късно прави свой бизнес партньор. Когато Гиамети пристига, бизнес ситуацията на ателие Valentino не е цветуща. За една година той изхарчва всичките пари, предоставени от баща му, и е изправен пред фалит.

Международният дебют на Valentino се състои през 1962 г. във Флоренция, столица на модата по онова време. Неговото първо шоу е било посрещнато като истинска революция и младия дизайнер е бил залят от поръчки и суперлативи в пресата. След него той започва да облича известни личности и от Париж.

През 1966 г, сигурен в своята клиентела, той се мести от Флоренция в Париж и там след две години прави своя грандиозен триумф с една изцяло бяла колекция, която става известна с логото “V”, което той създава.

До средата на 60-те години Valentino е считан за неоспорван маестро на Италианската висша мода и през 1967 г. получава наградата за мода на Нюман Маркус, която е равностойна на Оскар на модата.

През 1964 г. Жаклин Кенеди забелязва на едно събиране известна личност, носеща тоалет от две части от черна органза. Тя е толкова впечатлена от него, че се поинтересува за името на дизайнера, който бил Valentino. През септември 1964 г. Valentino вече е в САЩ, за да представи своя колекция на благотворителен бал в хотел Уолдорф Астория. Г-жа Кенеди не успява да посети събитието, но дизайнерът й изпраща селекция от най-добрите модели от колекцията. Жаклин Кенеди купува шест от тях. От тогава тя е любим клиент и приятел на дизайнера. По-късно той ще направи прочутата бяла рокля, с която те се жени за гръцкия магнат Аристотел Онасис.
През 70-те години Valentino прекарва доста време в Ню Йорк, където е топло приет от висшето общество.

1989 година маркира откриването на Академия Valentino, културно място близо до неговото ателие в Рим за презентации и изложения.

През 1998 г. Valentino и неговият партньор Гиамети продават компанията за около 800 милиона евро на HdP, италиански конгломерат, който контролира и Фиат. През 2002 г. марката Valentino, с приход от повече от 180 милиона долара, е продадена от HdP на Marzotto,милански текстилен гигант, за 210 милиона долара.

На 4 септември 2007 г. Valentino официално обявява, че се оттегля и се пенсионира през януари 2008 г. след неговото шоу в Париж.

Дизайнери за последната пролетно-лятна колекция за 2011 година на марката Valentino са Мария Грация Чиури и Пиер Пауло Пиколи.